Обръщение към клубовете, членове на БФАС

Обръщение към клубовете, членове на БФАС

ИЗЯВЛЕНИЕ НА БФАС

На 25.07.2019година на първо гласуване, а на 31.07.2019година-на второ гласуване, Народното събрание на РБ разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на ЗФВС с № 954-01-27, внесен от народните представители Стефан Апостолов, Галя Захариева, Владимир Вълев и Валентин Милушев. /за краткост в изложението го наричаме  “изменението Апостолов, Вълев, Милушев и Захариева”/. В него освен другото, се предлагат изменения на чл. 22, ал.4 от ЗФВС-относно подбора при постъпили повече от едно заявления за издаване на спортен лиценз, както и на чл. 24, ал.1, т.12 от ЗФВС- относно добавянето на ново основание за отнемането на издаден спортен лиценз, който гласи: “….или с отнети права за организирането на спортни дейности”.

От уважение към българските институции и възпитани в дух на сътрудничество и  fair play, които се научават на спортното поле, изчаквахме завършването на този процес /за подробности по  разглеждането, а и обсъждането на този законопроект, със становището на всички взели отношение депутати, препращаме към официалния сайт на НС на РБ: /https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/157025/. Това изчакване ни дава възможност сега и за известно обобщение; за определяне обхвата на изминатия наистина много кратък, но изключително важен за целия български спорт исторически път.

 

Ето защо с благодарност и уважение към интереса на медиите, нашите фенове, симпатизанти, хората, с които сме работили успешно десетилетия, устни и писмени запитвания, наши партньори и всички, които  умеят да виждат не само отделните факти, но и закономерностите, дължим  следващото кратко обобощение.

Време да отбележим, че Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012година относно европейското измерение в спорта /2011/2087(INI) Р7_ТА(2012) 0025, поставя в центъра на европейския спортен модел федерациите. Следователно, правилният подход на институциите към федерациите е мярката за европейското измерение на тези институции.  Това измерение изключва както авантюристичния подход, неосигуряващ приемственост и драстично нарушаващ пълния цикъл на тренировъчна и състезателна дейност и програмите за развитието на спорта. Така и политизацията на спорта, забранена впрочем от чл. 12, ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно който: “Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност”.

Всички са наясно, че в съответствие с Устава на ФИА и относимото българско законодателство, както и с духа на цитираната по-горе Резолюция, БФАС десетилетия наред е упражнявала правомощията си в интерес на българския спорт, като единствено и само тя е предлагала и осигурявала всички възможности за реализацията на българските спортисти и високото спорно майсторство. Това тя е правила ОТГОВОРНО и въз основа на предоставените и от държавата права, последно удостоверени  в Лицензия № 002483, издадена от министъра на Министерство на младежта и спорта и валидна до 06.11.2022година. Основният правен принцип и правна норма за “правовост” – Преамбюл и чл.4от Конституцията на РБ , както и тези на Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и по-конкретно тези, изискващи от администрацията “законност”, “съразмерност”, “последователност и предвидимост”, ни ЗАДЪЛЖАВАХАда планираме дейността си до 2022 година, включително и със съответното договорно обезпечаване, което и сме сторили. Без каквото и да е предизвестие и преди да бъде внесен в НС на 19.04.2019година “изменението Апостолов, Вълев, Милушев и Захариева”, с което започнахме изложението си, със Заповед РД-10-1 от 18.04.2019година е отнета спортната лицензия  № 002483 на сдружение БФАС. Повтаряме, лицензията е отнета на това фактическо основание, но преди това изменение да стане част от т.нар. “позитивно право”. Припомняме, че само проследяваме фактите, за да е възможно да се видят закономерностите.

 

Във връзка с обжалването на  Заповед РД-10-1 от 18.04.2019година пред Върховния административен съд на РБ се налага следното изясняване:

 

1.Съгласно чл. 120, ал.1 от Конституцията на РБ “Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи”, а съгласно ал.2 от същия член, “гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон”. Очевидно и безспорно е, че Заповед РД-10-1 от 18.04.2019година не е сред необжалваемите административни актове. Действително, съгласно чл. 26, ал.3 от ЗФВС обжалването пред съд не спира изпълнението на тази заповед, което означава, че самият закон е допуснал предварително изпълнение на един невлязъл в сила акт. Повтаряме, НЕВЛЯЗЪЛ В СИЛА АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ, независимо, че по силата на закона е допуснато неговото предварително, тоест, преди да влезе в сила, изпълнение.  Своевременно обаче е направено искане на основание чл. 166, ал.4 от АПК за спирането на това предварително изпълнение. Изложеното се отнася и за Заповед РД-10-2 от 19.04.2019г. на ММС, с която е предоставена лицензия на друго сдружение, различно от БФАС.

 

2.Допускането на предварително изпълнение на една заповед на административен орган, все още не означава, че тази заповед е законосъобразна. Необходимо е да се прави това отграничаване. Заради последиците, които би могло да има за неотграничаващите. Това най-добре е изразено в мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г.по Тълкувателно дело № 1/2009год, ВАС, ОСС. Според неговите мотиви: “Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумция за НЕПОГРЕШИМОСТ, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. Ето защо правото на защита е допустимо, а противното е равнозначно на нарушаване на чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБ”.

И още от мотивите на същото Тълкувателно решение, които мотиви са актуални: “…общо правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и СПИРА изпънението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон, но това допускане трябва да се прилага и тълкува ОГРАНИЧИТЕЛНО…..от това изпълнение във всеки конкретен случай могат да настъпят сериозни ВРЕДИ.” Върховните съдии изтъкват в мотивите, че това разбиране е в съответствие с възприетия общ принцип в Европейската общност, прогласен в чл. 6 от АПК – принцип на съразмерността, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава”.

3.Следователно, съдът и само съдът е този, който с влязо в сила съдебно решение ще реши окончателно. Ще реши – окончателно, със задължителна сила, въпроса за законосъобразността на издадените от министъра на младежта и спорта две заповеди – за отнемане и за издаване на спортен лиценз. Ние ще уважим това съдебно решение, независимо какво е то. Призоваваме всички да го сторят.

 

4.Междувременно, докато съдът се произнесе, в дух на конструктивност, сме заявявали и заявяваме своята готовност да подпомагаме автомобилния спорт при изявено желание и готовност за равнопоставено партньорство и при взаимно уважение.

 

5.Все във връзка с така изявената конструктивност и без каквото и да е персонализиране се надяваме, че съответните лица и институции ще съобразят законното право на спортните клубове, включително и  на тези, членове на БФАС, да осъществяват дейностите по чл. 17, ал.1 от ЗФВС за срок от 6 месеца от датата на заповедта за отнемането. Това го изисква чл. 25, ал.3 от същия закон. Дейностите включват и организирането и провеждането на състезателна дейност, организирането на спортни състезания, състезателрни права, права на реклама, финансиране и т.н. Това уредено и гарантирано от ЗФВС право не е обвъзразо с членуването в друго сдружение. В този смисъл БФАС не носи и обективно няма как да носи отговорност за несъобразени със закона и в частност- с тази разпоредба, актове и действия на отговорни за целта лица и институции. Напротив – призоваваме най-отговорно тези лица и институции да направят всичко необходимо, щото да осигурят изпълнението на спортния календар и на предварително планираните, дълго подготвяните и скъпо струващи състезателни прояви на спортните клубове. Обратното би било в състояние да засегне правната сфера на неограничен кръг от лица, както това е изразил в мотивите си ОСС на ВАС в Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г.по Тълкувателно дело № 1/2009год. Това засягане от своя страна би могло да стане основание за търсене на отговорност, включително и по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. И не само по него. Но, което е по-лошото. Това би било недобър знак за невникване и неразбиране на Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012година относно европейското измерение в спорта /2011/2087(INI) Р7_ТА(2012) 0025 и въобще, на Европейското законодателство и европейските ценности, включително и в областта на спорта.

 

6.Относно постъпващи  устни и писмени запитвания от спортни клубове членове на БФАС:

 

А/.Една част от запитванията съдържат данни за осъществяване на контакти, целящи привличането на тези клубове към новосформирано сдружение. БФАС приема тези данни и опити като изключително висока оценка за резултатите от работата на всички членове на федерацията като екип, както и поотделно- за работата на всеки свой член. Същевременно подчертаваме, че съгласно чл. 44, ал.1 от Конституцята на РБ, “Гражданите могат свободно да се сдружават”. Следователно, свободата на сдружаване е свобода на ИЗБОРА, на себеопределянето. Той е израз на автономията на волята. В понятието “автономия” са сведени заедно “свобода” и “закон”. Следователно, автономията е сведена до свобода на самоограничаване, защото абсолютната свобода е абсолютно беззаконие. Това самоопределяне трябва да е информирано, тоест, да преминава през знанието на фактите и предвиждането на закономерностите. В този смисъл може само да посочим, че съгласно Устава на БФАС клубовете, нейни членове, не се делят на първа, втора, трета и четвърта категории, на почетни и непочетни. Тоест, всички членове на БФАС са абсолютно равнопоставени, имат равни права да участват в дейността и, да избират и да бъдат избирани, да се ползват с предимство от имуществото на БФАС, да вземат участие във всички прояви и мероприятия, организирани от федерацията, да изискват решаване на спорни въпроси и много други възможности. Тоест, този устав е максимално ДЕМОКРАТИЧЕН и изключва всякакви привилегии. Освен тези, както би се изразил Кубертен, основани на духа.  Защото нашият спорт е рицарски спорт. Той не допуска превръщането на рицарите в придворни. Такова е нашето разбиране за спорта. Каквото беше  на Кубертен, каквото е залегнало и в Хартата на Международния олимпийски комитет.

 

Б/.В помощ на тези, които са направили своя избор и желаят да преустановят своето членство, ще поместим на  страницата на БФАС съответния образец на заявление за целта. Това се налага още и затова, защото напускането следва да стане по закон и по устав. Досега отправените, макар и еднотипни бланкетни заявления, не са съобразени със закона и устава на БФАС. Членството е доброволно, но то носи освен права и задължения. Както е известно, съгласно чл. 46, ал.1 от Конституцията на РБ и бракът също е доброволен съюз между мъж и жена, но незабавно прекратяване на брака не съществува. За съжаление подобно е положението и при сдруженията. А на тези, които са осъзнали или си мислят, че са осъзнали своята автономия, можем само да пожелаем “На добър път и безпроблемно пътуване”. И да им припомним поговорката на древните римляни, In idem flumen bis non descendimus – Два пъти в една и съща река не се влиза.

 

В/.Дълбоко сме огорчени от всички сигнали, водещи до извод за невъзможност на притежателя на спортния лиценз да осигури участието на класни български състезатели в международни състезания, което при тяхната отлична подготвеност щеше да донесе спортна слава на България. Дори не желаем да повярваме на подобни и други съобщения, в които се твърди, че например в резултат на уведомяване на организаторите на Европейския планински шампионат в Австрия, наш класен състезател е бил изваден от спортните комисари на това състезание. В резултат на това този състезател е претърпял тежък удар във финансово и емоционално отношение. БФАС не е, никога не е бил и няма да бъде източник на такива и подобни действия, защото те уронват престижа не само на конкретния състезател. Но и на България. Надяваме се такива и подобни действия да подлежат на преосмисляне и на преоценка и на осъзнаването за съответната отговорност пред нацията. Тази тенденция веднага е необходимо да се отрече като практика. Затова призоваваме подобни сигнали да бъдат придружени с надлежни доказателства. Призоваваме към обективен и трезв анализ на обстоятелствата и заявяваме, че ще проверяваме подобни сигнали, с цел да предотвратим както увреждане на интересите на наши партньори, така и за да не допускаме огласяване на непроверени твърдения.

 

7.В заключение: В правото съществува обща забрана да се вреди другиму. Тя важи за всички и за всеки. Тя е изразена добре от съдията Оливър Уендъл Холмз: “Правото да размахваш юмрук свършва там, където започва носът на друг човек”. Така и видният представител на класическата римска юрисруденция Целз е формулирал правилото: “Да знаеш законите не означава да владееш техните думи, но тяхната сила и власт”. Законите са, за да се спазват. На тези, които твърдели противното и така действали, древните са казали: Abo in pace. – Върви с мир.

 

ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БФАС